Историческа Забележителност
Крепост Трапезица

Поне 17 църкви са красили едно време втория по важност укрепен хълм на старата българска столица Търново – Трапезица. Днес оскъдни фрагменти разкриват красотата и замаха, с който едно време е било строено. Стените им са били украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Църквите на Трапезица са били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда. Находки като стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки пък сочат, че на Трапезица са живеели богати и знатни хора. Те са обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура.

Днес сред по-интересните църкви е тази под номер 8. Известна е с името „Иван Рилски”. Както е известно, цар Иван Асен I през 1195 г. е пренесъл от град Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски. Предполага се, че мощехранителницата е била именно в църква номер 8. Мощите на най-почитания светец в България остават на Трапезица до 1469 г. Именно тогава те са пренесени в Рилския манастир.

Относно произхода на името на Трапезица, битуват две мнения. Според едното името произлиза от думата „трапеза”, а според другото – от „трапец”. Такава е формата на платото. Характерна черта на крепостта е, че от три страни е заобиколена от буйните води на река Янтра. Четири входа водят към вътрешността й, като южният е бил главният. За щастие, част от него е запазен и до днес. Друга особеност на Трапезица е, че едно време чрез мост е била свързана с крепостта на хълма Царевец. До моста се стигало по път, изсечен в скалите.

Трапезица е една от многото исторически забележителности у нас, за които има предания, че крият несметни богатства. Легенда разказва, че в крепостта е функционирала царската монетарница. Царското съкровище било стриктно пазено в подземие под Царева стъпка. Скрит под каменна плоча бил ходникът, след който следвали стълби, водещи до желязна врата. Стражи, скрити в нарочно направени ниши пред вратата, бранели златото. А тайната на вратата знаели само царят и пазителят на хазната. Легендата гласи още, че по време на завладяването на българските земи от турците, цар Шишман заповядал машините за сечене на пари, суровото злато и сребърните монети да бъдат пренесени в тайното подземие. След като това било сторено, съкровищницата била затворена, а монетарницата – срината. Под купищата камъни съкровищата останали забравени.

Билети:

За възрастни - 6 лв.

За учащи - 2 лв.

За семейство (с до 3 деца) - 6 лв.

Беседи

На български език - 10 лв. на започнат час.

С превод - 20 лв. на започнат час.

На чужд език - 30 лв. на започнат час.

• Крепости