Цена: В полите на Врачанската планина на 6 км от центъра на град Враца се намира манастирският комплекс „Св. Иван Рилски Пустиножител”. Манастирът е известен с няколко имена. Поради факта, че се разполага над квартал Бистрец, често е наричан Бистрецки манастир. Другите му наименования - „Свети Иван Касинец“ и „Свети Йоан Пусти“, са свързани с пещерата Постницата и местността Касината. Пещерата се намира недалеч от светата обител и, според една легенда, именно там е живял като отшелник най-таченият български светец – Иван Рилски.
Според предание, в околностите на Бистрецкия манастир едно време е функционирало тракийско светилище, а според исторически сведения – вероятно на мястото му е имало манастирски постройки. За тях обаче не разполагаме с повече информация, тъй като са унищожени при настъпването на османските турци по българските земи. С възстановяването на манастирския комплекс през 1540 година се нагърбва Димитър Дубов. След което следват още две разрушавания на светата обител.
В периода XVII-XIX в. Бистрецкият манастир „Св. Иван Рилски Пустиножител” изиграва важна роля в културното развитие на района. В услуга на образоването на местното население е функционирало килийно училище. На това свято място са творили видни български книжовници, сред които са Йосиф Брадати и неговият ученик поп Тодор Врачански. Йосиф Брадати е един от най-видните книжовници на XVII век, представител на т. нар. група на дамаскинарите и основател на Рилската дамаскинарска школа.
Важна роля в историята е изиграла намиращата се в манастира златарска работилница. Имемно в нея е изработен през 1611 година известният напрестолен дърворезбен кръст. Друг малко известен факт е, че през 1822 г. в Бистрецкия манастир е основана първата в България щампарска работилница. С тази си дейност монасите поддържали връзки и разнасяли гравюри по руските манастири. Има сведения, че още през 1629 г. бистрецките монасите са посещавали Русия.
В наши дни манастирът е обновен и е действащ. От стария манастирски комплекс най-добре е запазена църквата "Св. Йоан Богослов". Тя представлява еднокорабна, триабсидна сграда, с купол върху висок цилиндричен барабан. В църквата има два слоя стенописи. Върху западната стена на входа е разположена композицията "Страшният съд", рисувана през 1867 г. по времето на йеромонах Йоасаф. Запазен е и дърворезбения иконостас, изработен през 1820 г. от тревненския майстор Петър Миньов. Същият майстор е автор и на част от иконите в храма.
В Бистрецката обител се предлага настаняване.
- Манастири
