Късносредновековната църква „Св. Богородица” се намира в село Долна Диканя. В наши дни тя е сравнително добре запазена, но се нуждае от спешни възстановителни работи. Част от каменните плочи на покрива и конхите са изпочупени, частично е изронена и хоросановата спойка между каменните блокове. Църквата е посветена на майката на Исус Христос - Мария, - най-почитаната светица в християнския свят.
Село Долна Диканя се намира на шосе Е-79 София - Кулата. За да стигнете до църквата „Св. Богородица”, търсете селските гробища. Можете да попитате за ориентация някой от местните, но повечето от тях не я знаят. Ако пътувате в посока Кулата и минавате през селото, от ляво на шосето, се вижда малък параклис - "Св.Николай Чудотворец" – той е изграден през последните години. Завивате от главния път наляво, така че параклисът да остане от дясната ви страна и след около 100-200 метра свивате надясно по черен път, който пресича малка река и поемате към обрасло с борова гора възвишение. Там е църквата. Тя еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална сграда с размери около 4,25 Х 6,5 м. Изградена е през XVI-XVII век от камъни и тухли, споени с бял хоросан. Храмът „Св. Богородица” се осветява от три малки амбразурни прозорчета, по 1 в 3-те конхи. Имайте предвид, че не е много светло вътре. Корабът й е с полуцилиндричен каменен свод, покрит с каменни плочи. Конхите също са покрити с каменни плочи. От западната страна на църквата, в по ново време, е изградена обширна галерия–богопростница.
До ден-днешен са запазени част от стенописите. Фрагменти от тях можете да видите само на източната олтарна стена. Стенописната декорация е подчинена на средновековната канонична схема. Запазени са, макар и тежко повредени, Богородица Ширшая небес в апсидата, от двете ѝ страни: Архангел Гавраил и Богородица от Благовещение. Между тях — Убрус и от двете му страни – медальони на архангели. Над Благовещение е сцената Възнесение Христово с медальон с образа на Христос. По останалите стени липсват стенописи, като е възможно те въобще да не са били изписвани.
Фреските от гробищната църква „Света Богородица” носят стиловите белези на късносредновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.
- Църкви