Цена: Иходен пункт за пещерата е село Емен (Община Велико Търново), разположено в полите на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 8 км. от магистралния път София-Варна. В селото има указателни табели, които отвеждат до началото на Негованския каньон. В самото начало на Еменската екопътека се намира самата Еменска пещера. Пред входа има малък паркинг, където можете да оставите колата и да продължите пеша. Тя е дълга 3113 метра и заема седемнадесето място в списъка на най-дългите пещери в България. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. Като следствие от тази експлоатация на входа и е излята бетонна плоча и в свода е пробита асансьорна шахта. Първите зали са високи и просторни. Колониите от прилепи са многочислени, като и тук важи правилото да не се обезпокояват в размножителния период. Образувания като сталактити и сталагмити няма.
Според разказът на едно местно момче може би фиксираните в 3113 м. дължина са повече, защото към края пещерата се стеснява дотолкова ,че човек не може да се провре, но е било пуснато куче което е излязло от някъде и се е прибрало в селото, което означава, че има изход, но явно на този етап никой не знае къде е.
Еменската пещера е достъпна както от опитни така и от непотготвени туристи и запалени любители. Гледките,които се разкриват от входа на пещерата към Еменския каньон са първото нещо, което пленява. Освен най-известната Еменска пещера в Долния Боаз през 1985 – 1991 г. е открита голяма пещерна система, разположена между селата Мусина, Балван, Ново село, Емен, Добромирка и Вишовград с многобройни водни и сухи галерии. За жалост безобразията в Еменската пещерата са преминали всякакви граници. От хилядите прилепи през изминалите сезони към момента числеността им се брои с просто око.
Често Еменската пещера е сравнявана с Деветашката, тъй като и двете имат еднообразен тип отвор и в миналото са използвани за военни нужди.
- Пещери
