Град
Златарица

Селището възниква през 14 век. Още след освобождението на България от Турско робство Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Името на гр. Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката. Този занаят е усвоен от рударите, които са се установили в този район след потушаването на Чипровското въстание. В общината са разкрити три селищни могили, близо до град Златарица, възникнали през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В местността “ Градището“ има останки от крепост и крепостни стени. На юг от Златарица минава Римския път за Цариград. Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните дадености – една от които е т.н. “Лунна долина” в местността “Рибарци” - Средноселския балкан, истинска атракция, правят общината привлекателно място за туризъм. Тази прекрасна местност е известна на тесен кръг археолози като лятната резиденция на търновските царе.

В град Златарица има изградени 2 исторически музеи с местно значение -един от които е бившето модерно за времето си класно училище, построено през 1860 г. Църквата –храм “Св. Николай” в гр. Златарица е обявена за паметник на културата. Уникална е със своите стенописи, икони и архитектурен стил. Водоемите (реки и микроязовири) на територията на общината редовно се посещават от туристи с цел любителски и спортен риболов.

На 9 май е официалния празник на гр.Златарица а 24 май традиционния събор на гр.Златарица. На Тодоровден има традиционни конни състезания в местността „Баждермен”.