Природна Забележителност
Маршрут Ивайловград - село Белоп...

Изходната точка на този приятен и сравнително лек маршрут е цънтърът на Ивайловград. От него се тръгва към емблематичния квартал “Лъджа”, известен с кукерските игри, които се провеждат тук в средата на месец февруари (14 февруари, когато отбелязваме Трифон Зарезан, е празникът на Ивайловград). От “Лъджа” се тръгва на югозапад, където на около километър и половина се намира забележителната “Вила Армира” - един от символите на града.

Тя е открита през 1964 година, по време на изкопните работи за строеж на язовир. Когато строителите забелязват следи от сгради, те уведомяват властите и във вилата започват работа археолози. Оказва се, че на това място е имало римска извънградска къща, представляваща внушителен комплекс. Названието, с което става известна вилата, се дължи на малката рекичка Армира, която тече покрай нея.

Общата площ на Вила Армира е 2200 кв.м. Тя включва множество жилищни и стопански постройки. Жилищните постройки са разположени около голям вътрешен двор, ограден с колонада, в чиято среда има басейн. Помещенията са наистина много и разкошни - трапезария, кухня, спалня, баня и други, които се отопляват с хипокауст (подово отопление).

Във вилата са открити отлично запазени мозайки, различни богато украсени строителни елементи, керамични съдове, накити, предмети от бита, мраморни облицовки. Всичко това нарежда “Вила Армира” на първо място сред сградите с подобно предназначение в римска Тракия. Селскостопанските постройки са значително по-зле запазени. Вилата е обитавана до IV век, когато през 378 година е разрушена по време на готските походи, при които е превзет Адрианопол. Според една от теориите именно Армира е вилата, в която готите откриват и убиват ранения император Валент.

От “Вила Армира” се продължава към манастира “Св. св. Константин и Елена”, който е разположен на още километър и половина. Той е единствената обител в общината, даваща представа за култовата архитектура през Възраждането. Основан е през XIII век, а най-големия си разцвет преживява през XIV, в навечерието на османското завоевание, когато се превръща в митрополитски център. По-късно бива неколкократно разрушаван, за да бъде възстановен през 1872 година. До днес е оцеляла само главната църква - трикорабна псевдобазилика.

Маршрутът ни отвежда на юг, към село Белополяне (12 километра от Ивайловград; 3 часа). В околностите му се намират пещера, защитената местност “Ликана”, находище на рядкото дърво триразделнолистен ериолобус. Най-голямата забележителност обаче е църквата “Свети Атанасий” от 1838 година. Тя е специфична с триетажната си галерия, мраморните свещници, иконите от Божи гроб и богато украсената дарохранителница. Църквата е действаща, оградена с висок каменен зид, украсен с релефи.

• Маршрути