Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина.
Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951 м), Дебело бърдо (1951 м), Лозен (1898) и Тумба (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.
Дебело бърдо (1951 м.) е връх в планината Беласица. Издига се на главното планинско било, западно от връх Пункова скала и източно от първенеца връх Радомир. На север от него се отделя Дебели рид. Има куполовидна форма и полегати склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите са кафяви горски. Върхът е обрасъл със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. Дебело бърдо е маркиран с гранична пирамида №26.
Основни изходни пунктове за изкачването му са град Петрич и хижите Беласица и Конгур.
- Върхове