Природна Забележителност
Лозен връх

Лозен (1898 м) е връх в планината Беласица. Издига се на главното планинско било, западно от връх Радомир и източно от връх Тумба. На север от Лозен се отделя късият рид Мангърско. Има куполовидна форма и полегати склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите се планинско-ливадни. Билото е обрасло със субалпийска тревна растителност, а северните склонове - с вековни букови гори. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. На около 150 метра югоизточно от върха се намира гранична пирамида №11. Основни изходни пунктове за изкачването му са селата Ключ и Скрът и хижа Лопово.

От връх Калабак следва много стръмно половинчасово спускане до ясно изразена билна седловина, от която за 15 мин се стига до местност Германската чешма – полу пресъхнало малко изворче. Продължава се по пътя и се влиза в гора. Пътят прави лек завой вляво и се разклонява. Десният път води до другата застава „Лопово“, а пътят за връх Тумба е вляво. По него за 1,40 ч. от връх Калабак се стига прохода Демиркапия (Железни врата) с 1821 м н. в., който представлява много характерен тесен процеп в скалите. Железни врата е единственият проход в Беласица на българска територия и свързва село Коларово с гръцките село Ано Порои и село Липош. От него маршрутът продължава предимно по пътя, подминава две наблюдателни вишки и след 2,30 часа подсича от север връх Лозен с 1898 м н. в. В северното подножие на върха, доста надолу от билото, е местността Скрътски овчарник, където има полуразрушена сграда и вода. От вр. Лозен се продължава по пътя, подсича се ниското връхче Китка и за половин час се стига до Яновото плато, с граничен камък номер 6. На около 20 мин. от тук в дерето има вода.

• Върхове