3 stars 3 stars 3 stars

Историческа Забележителност
Крепост Траянови врата

Price comment  Цена:
адрес:
Костенец
имейл:
kostenetz_adm@yahoo.com
телефон:
0035971423234

При откриването на крепостта Траянови врата през 1985-1986 г., първото, което отбелязват учените, е, че тя е повече от впечатляваща. С размерите си съоръжението всява страх и почитание. Крепостта е естествено защитена от заобикалящите я гора и река. Построена върху възвишение, единственият открит път за неприятеля е откъм северозапад – там обаче са издигнати две островърхи кули. Размерите на Траянови врата са огромни – 40 метра ширина и 90 метра дължина. Няма аналог в България. Кулите й също са уникални не само за страната, а за целия Балкански полуостров.

Първи сведения за Щипон, както още е наричана крепостта, има още от около III в. Сл.Хр. Тогава римляните са защитавали земите си от варварите. След разделянето на Римската империя на две части, крепостта попада в рамките на Византийската империя, която през следващите години води многократки битки със славяните. Така докато на престола на българската държава не сяда княз Маламир. Той присъединява региона, за да стане век и малко по-късно ключово място в победата на българите над визайнтийците. Става дума за прословутата битка при Траянови врата – 17 август 986 г. Най-голямото поражение на Василий ІІ Българоубиец в опита му да превземе българските земи. Императорът поема с 30 000-а армия към България, в продължение на 20 дни обсажда безуспешно Средец, но хранителните запаси на войниците му свършват. Междувременно гарнизоните в обсадения град успяват да излязат незабелязано от крепостните стени и опожаряват стенобойните машини на византийците. След случилото се и имайки предвид приближаващата войска на Самуил, Василий II решава да отстъпи. По пътя обратно обаче българите устройват засада в Ихтиманския проход при крепостта Траянови врата. Поражението е голямо. Унищожени са византийската конница и голяма част от пехотата. Императорът едва спасява живота си и избягва, но императорските инсигнии остават в ръцете на храбрите български войни. След заслужената победа, българската войска продължава победния си ход. Уви, до битката при р. Сперхей, десетилетие по-късно. По думите на проф. Петър Мутафчиев битката при Траянови врата само отстрочила края на Първата българска държава.

Ако искате да стигнете до историческата местност и да се пренесете във времето на цар Самуил, най-бързият път е по магистралата – 64 км от София или 72 км от Пловдив. Удобен е пътят от Костенец или от Ихтиман до гара Мирово и оттам до прохода ще ви отнеме малко повече от час по маркиран маршрут.

  • Крепости
Костенец - Забележителност Крепост Траянови врата - Снимка 1 Костенец - Забележителност Крепост Траянови врата - Снимка 2 Костенец - Забележителност Крепост Траянови врата - Снимка 3 Костенец - Забележителност Крепост Траянови врата - Снимка 4 Костенец - Забележителност Крепост Траянови врата - Снимка 5