Екопътека „Темната дупка” води до едмоименната пещера, разположена в живописните варовици на Лакатнишките скали. Маршрутът е облагороден, с парапети на най-опасните места. Намира се на около 50 километра от столицата София, което го прави доста популярен. Пещерата дори носи прякора „Училището на софийските спелеолози”, защото е едно от най-предпочитаните места за начинаещите пещерняци.
Входът й е разположен на 27 метра над коритото на Искър и предлага невероятна панорама към речното ждрело. Проучването й започва в началото на ХХ век. В началото предмет на изучаване е най-вече изключително богатата прилепна фауна на Темната дупка.
Картирането на пещерата започва през 1926 година, като вече са описани подземни галерии с обща дължина повече от един километър. В момента се работи активно по създаването на векторизирана компютърна карта на спелеоложката структура. Любопитно е, че общата дължина на Темната дупка все още не е уточнена, но се предполага, че е около 5600 метра, което я нарежда на четвърто място в страната по този показател.
Пещерата представлява система от две големи и множество по-малки галерии. Цялата структура е разположена на 4 „етажа”, от които най-слабо проучен е първият. По дъното на Темната дупка тече сравнително пълноводна река, водеща началото си от извора Житолюб. Именно богатите на варовик води на реката са основният „виновник” пещерата да е толкова богата на най-разнообразни скални образувания, безотточни езера, прагове и малки водопади.
Фауната на Темната дупка е изключително богата. Освен от вече споменатите прилепи, тя е обитавана и от 17 троглобионта (лишени от зрение и пигментация организми, живеещи в пещерни структури). Подземната река протича през най-голямата галерия на пещерата. Именно на нея се дължи богатството и видовото разнообразие на животинския свят в Темната дупка. През 1962 година пещерата е обявена за природна забележителност.
Макар и да е предпочитана дестинация основно за спелеолози, Темната дупка е привлекателно място и за любители на туризма без специализирани познания. Околността на пещерата е изключително красива и живописна. Лакатнишките скали са сред най-впечатляващите природни феномени не само в Искърския пролом, а и в цяла България. Екопътеката, водеща до пещерата, не е подходяща за групи с деца или неопитни туристи, особено през студените месеци на годината.
- Екопътека