Природна Забележителност
Връх Ком

Едно нещо не може да отречем на връх Ком, че той е вдъхновяващ. Ако го направим, ще влезем в противоречие с Патриарха на българската литература – писателя Иван Вазов. Прочуто е негово стихотворение „На Ком”. В чест на родения в Сопот народен будител днес в близост до котата при върха е поставена каменна плоча с барелеф на Вазов и стихове от творбата.

Със своите 2016 метра височина Ком е четвъртият по височина връх в Западна Стара планина и е първенецът на Берковската планина. Известен е още като Голям Ком. Върхът, заедно с разположените източно от него по-ниски върхове Среден и Малък Ком, формират рид с приблизително разположение запад-изток, заоблено тревисто било, стръмен каменист северен склон и полегат тревист южен склон.

Изкачването на връх Ком не е никак трудно както през лятото, така и през зимата. Имате на разположение няколко туристически маршрута. Единият от тях тръгва от хижа Ком. В околностите на хижата се намира Вазовият камък, който по спомени на съвременници е бил любим кът за отдих на народния поет. Стига се за около 20 минути, като маршрутът е маркиран с жълта боя. За да изкачите Ком, тръгвате на 2-часов пешеходен преход по пътека, извеждаща до седловината между върховете Малък Ком и Среден Ком. Оттам на запад по полегатото комско било към върха.

Друга възможност дава Петроханският проход. Този маршрут продължава малко повече от три часа. От прохода към върха води червена маркировка, част от най-дългия маркиран туристически маршрут в България - Ком-Емине. Първоначално се минава по пътя от Петрохан за хижа Ком, през букова гора и ливади. На източния склон на Малък Ком пътеката се отклонява от пътя, заобикаля върха от юг и се включва към пътеката по комското било. Трети маршрут тръгва от село Комшица. Коларски пътища в посока североизток и достигат до южния склон на Ком. Оттам качването на върха може да стане от юг без пътеки през рядка покривка от хвойна. Равносметката сочи, че този път ще ви отнеме почти три часа. За същото време можете да стигнете и от село Гинци. Първоначално се тръгва на северозапад по чакълен път в посока хижа Малина, северно от местността Етрополе. При хижата се поема на север по коларски път и се достигат отново южните тревисти склонове на комския рид.

• Върхове