Историческа Забележителност
Маршрут Текето Оброчище – храм С...

Изходната точка на този туристически маршрут е двуобредното теке в село Оброчище (община Балчик, област Добрич). Построено през XVI век, то представлява комплекс от култови сгради, в които се събират мюсюлмани от сектата на алевитите. Мястото е избрано, тъй като тук е погребан светецът Ак Язълъ баба, много почитан от тях.

През XIX век на това място започва да бъде честван и християнският мъченик свети Атанас. По този начин едни на пръв поглед несъвместими религиозни и културни практики и традиции действат в пълна хармония помежду си, като пример за верска и етническа търпимост. В момента текето е поделение на музея в град Балчик, а стенописите в него са обявени за културна ценност.

Втората спирка по маршрута е Архитектурно-етнографският комплекс „Старият Добрич“ (улица „Доктор Константин Стоилов“ 18), до който се стига с автомобил или специализиран транспорт. Той представлява музей на открито, където се съхраняват, представят пред посетителите и развиват на практика занаятите, характерни за добруджанския край през Възраждането. Намира се на старата Одун чаршия, където и до ден днешен потомствени майстори практикуват професиите, завещани им от предците им, като използват традиционни методи и инструменти.

В комплекса има повече от тридесет действащи работилници, където се изработват произведения на грънчарството, везбарството, златарството, абаджийството, ковачеството, тъкачеството, бъчварството. В самото сърце на комплекса е възстановена часовниковата кула, строена преди три века, която в момента е достъпна за туристи. Музеят на открито домакинства на фолклорни представления и демонстрации на занаяти.

В изложбената зала на институцията се помещава постоянната експозиция „Археология на Добруджа“ , която презентира находките от популярната селищна могила Големия остров и свързаните с нея некрополи, разположени по западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Представени са всички исторически епохи от новокаменната до ранното Средновековие.

Следващата дестинация отново е свързана с миналото на народа ни – Етнографската къща (улица „Ален мак“ 5) е една от най-добре запазените паметници от епохата на българското Възраждане. Принадлежала някога на богатия търговец Димитър Друмев, тя е строена през 1860 година. Отличава се от традиционната архитектура, тъй като е издигната от майстор балканджия.

Тук са представени предмети от бита на заможните добричлии от Възраждането, както и много свидетелства за развитието на занаятите и търговията тогава. Интересно е да се види как в интериора се съчетават елементи от традиционния стил със заемки от Западна Европа, който се приемали като признак на престиж и заможност (т.нар. а ла франга).

Последната спирка по маршрута е църквата „Свети Георги“ – най-старият запазен до днес православен храм в града, разположен в непосредствена близост до Етнографската къща. Църквата е строена през 1843 година, има красива архитектура и богати стенописи, а особено очарование й придава чешмата в двора. По време на Кримската война е разрушена, но после е възстановена, вече в сегашния си вид. Сградата е висока дванадесет метра и впечатлява с изяществото си.

• Маршрути
• Църкви