Историческа Забележителност
Койчово кале

Крепостта „Койчово кале” е построена в началото на Великото преселение на народите - V век, и е просъществувала само четири-пет века. Унищожена е някъде в началото на ХІ век, през войните на Западната българска държава на Самуил и Византийската империя по времето на Йоан Цимисхи и Василий ІІ.

Твърдината е с площ около 8 декара, разположена е на 930 м. надморска височина и е издигната на едноименния връх „Койчов камък”, на 7 км. северозападно от град Панагюрище. Останките от крепостта за първи път са открити през 1993 година, но системни проучвания се правят от 2009 г.

„Койчово кале” е била част от Средногорската отбранителна система. Стражевата крепост е охранявала района и се е намирала на втория по важност военен път за Византия по онова време. Първият е минавал през трасето Пазарджик – Ихтиман - Вакарел за София, а вторият път е този, който е минавал през Пловдив - Овчите хълмове - Луда Яна - Вран камък - Смолски проход за София. Изключително предимство за пътя е било, че той е осигурявал чрез Етрополския проход връзката на Северна България с Тракия. Това го е правило изключително важен не само през този период, но и по-късно - по време на турското владичество.

Според Георги Абдулов, археолог и директор на Историческия музей в Панагюрище, след проучванията през 2009 г. сред най-ценните открития е част от крепостната стена, чиято дебелина достига до 1,60 м. Височината й по всяка вероятност е достигала до 9 метра. В най-западния й край е открита потерна (малка врата), която е имала военен характер. Открито е и масивно жилище със запазен приземен етаж, покрит с глинен под. То е имало втори етаж, но не се е запазил. Колкото до крепостните зидове – те са правени с хоросан, като е имало изравнителни пояси на всеки 80-90 см във височина. Друга особеност на крепостната стена е, че в определени участъци тя до стига до 20-30 метра височина. Археолозите са открили от вътрешната стрена на проучения участък издигнати паралелни зидове. Те са били част от вторични военни съоръжения, наричани още палисади. Палисадите са укрепени балкони, които са усилвали и разширявали билото и най-горната част на крепостната стена, по която са вървели войниците.

Проучванията сочат още, че северната част на крепостната стена е издигната върху самото било, а казармените помещения, стопанските и другите пристройки са били разположени по южните склонове.