Природна Забележителност
Връх Кончето

Има едно място в Пирин планина, което всеки запален планинар жадува да покори. Изкачването на този връх ще му даде представа до къде стигат неговите сили и възможности. От двете страни на почти гладката отвесна скала има само пропасти. Вятърът духа от всички страни. А умората идва с всяка изминала секунда, защото, за да стигнеш дотук, си вървял поне 4 часа. Това е Кончето! За първи път е преминато при зимни условия на 9 март 1934 година от българските алпинисти проф. Любен Телчаров от Пловдивския медицински институт, основател на Катедра Патоанатомия и пръв председател на Студентския алпийски клуб в Пловдив, и Никола Миронски, един от най-добрите български планински фотографи и един от първите художник-фотографи. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през 1963 година на въжен метален парапет и прокопаването през 1969 година на пътека по югозападните ѝ склонове. През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа Яворов за хижа Бъндерица и хижа Вихрен. На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският заслон Кончето.

Най-опасният туристически маршрут в Пирин планина, както е прославен Кончето, представлява стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от югоизток. Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м. На места широчината му достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето (400-500 метрови стени), които са обект на алпинизъм се спускат почти отвесно към циркуса Бански суходол, а югозападните (известни като Странето) под наклон 70° - към долината на Влахинска река. Геоложката основа е от окарстени протерозойски мрамори.

Наименованието на Кончето идва от времето, когато участъкът все още не е обезопасен с метално въже. Тогава, за да бъде преминат, туристите са минавали възседнали, като на кон.

Най-бързият начин да стигнете до кончето е от хижа Вихрен през м. Казана. Същинското изкачване е от м. Премката. Има два варианта да се мине. За смелчаците - по билото и през върховете. Останалите могат да го подсекат и само в най-отвесната част да минат през него.

• Върхове