Природна Забележителност
Връх Мозговишки чукар

Една от привлекателните части в северния дял на Пирин планина е Мозговишкият рид. Той е доста стръмен и внушителен. Ако сте ходили до Тевно езело, със сигурно сте забелязали рида. Най-чукарестата му част е върхът Мозговишки чукар. Той сякаш остава скрит за повече туристи и планинари, тъй като се намира съвсем в края на рида и ще го забележите, ако случайно се отклоните от обичайните пътеки или пък го търсите целенасочено. В билната си част Мозговишки чукар има масивни струпвания от нацепени скали и блокажи. Върхът е изграден от гранити, а почвите му са тъмноцветно планинско-ливадни. Склоновете са скалисти и отвесни от север. Южните пък са много стръмни, тревисто-каменисти. По ниските части на склоновете има съобщества от клек. Върхът има няколко добре изразени коти, като най-високата е 2612 метра.

На север от Мозговишки чукар се намират циркус Чаира и Чаирските езера, а на юг - циркус Белемето. Езерата представляват група от 9 езера и по време на Възродителния процес е направен опит да бъдат преименувани на Поленски езера. Това наименование не бива прието от туристите и затова и до ден-днешен те са известни като Чаирски. Покрай Чаирските езера минава пътеката от хижа Демяница за заслон Спано поле и хижа Яне Сандански. В участъка от съседните Превалски езера през Чаира до местността Башлийца тази пътека е маркирана в зелено.

На изток от Мозговишки чукар, на главното планинско било, е разположена Мозговишката порта. Това е една от многото седловини в Пирин, част от които се явяват важни проходи. Портата е разположена на 2530 метра надморска височина. Склоновете на Мозговишката порта към двата циркуса Белемето и Превалски са каменисти и стръмни. През седловината минават пътеката от хижа Вихрен за заслон Тевно езеро (маркирана в червено), лятната пътека от Банско и хижа Демяница за хижа Беговица (маркирана в синьо) и зимната пътека от хижа Демяница за заслон Тевно езеро (колова маркировка). Зимната пътека е осигурена с вериги по стръмните склонове на седловината към главното било .

Най-вероятният превод на името на върха е свързан с думата "мозгал мосха", която означава „крава”. Има данни, че едно време едър и дребен рогат добитък от Санданско и Петричко всяко лято е пашувал по южните склонове на Рила чак до първите десетилетия на миналия век. Напълно вероятно е за целта да е ползван прокар през Мозговишка порта, различен от хорските пътеки. През целия маршрут има изобилие от вода и паша.

• Върхове