Цена: Пещерата Леви Шупли камък се намира в землището на село Превала, Община Чипровци, разположено в рядко населен планински район, на границата между северозападната част на Предбалкана и западния дял на Стара планина. Местността сред местните е известна като ''Шупли камик''.
За пещерата се тръгва на югоизток от Десни Шупли камък. Преминава се над извор и се достига до дере, започващо от горния край на сухия водопад, а веднага след това е и входа на пещерата. Разстоянието между двете пещери е 28 м.
Леви Шупли камък е с дължина 342 метра.
Входа е с триъгълна форма с размери: широчина 0,50 м. и височина 0,50 м. Гледа на изток. След входа следва нисък и тесен участък, който извежда в широки, сухи галерии. В най-ниската им точка, в пода има тясна дупка, която води в основната, хоризонтална, водна галерия. По течението на подземния поток галерията става много ниска, без възможност за преминаване. Върви се срещу течението, където галерията е висока, широка и без разклонения. В средната част има малък горен етаж, изпълнен с образувания. Галерията завършва с голямо, кално срутище, след което има вероятност за продължение. Пещерата е постоянно водна. Подземния поток излиза на повърхността като извор, разположен на 20 м. по ниско от входа в основата на отвесните скали, в дясно от сухия водопад. Протича през скалния мост и се влива в река Превалска Огоста. Времето за проникване е около 1 час.
Скалният мост и извора са известни отдавна. Мястото е живописно и е често посещавано от местното население. Има предположението,че извора вероятно е свързан с пещера, но поради много малкия размер на отвора проникването през него не е възможно. Настоящия, по-високо разположен сух вход е открит след разкопаване от местни хора и по тяхна информация пещерата е проучена и картирана от ПК "Пъстринец"-гр. Монтана през 1993г.
В района има и други пещери, които изискват по специална подготовка и инвентар и биха били интерес за спелеолози и опитни туристи.
В подножието на селото има следи от градежи. Открита е и натрошена мраморна колона със символа на римските “ Ястреби (Фалконе)”. На Църни връх (Черни връх), са намерени следи от оброчище, дялани камъни, плочи, посветени на римски легион, рисунки на римски орли и други релефи. До разгрома на Чипровското възстание срещу Църни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал Католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх, който заради извора на върха местното население нарича Посерко, се е намирала римска крепост в която съгласно иманярски легенди някога е имало "римска банка". Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети.
- Пещери
