Историческа Забележителност
Бегликташ

Бегликташ или Беглик таш е най-ранното открито досега мегалитно тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Функционирало е от XIV пр. Хр. до IV век. Намира се на 3 км от Приморско и е открито през 2003 г. До 1991 година достъпът до комплекса е невъзможен, тъй като се намира в границите на ловната резиденция „Перла” на Тодор Живков.

Макар да е функционирало преди стотици години, днес светилището респектира с енергията, която излъчва. Когато наближиш композицията от долмени, разбираш, че в живота не всичко може да се види, за някои неща трябва вяра и вътрешно усещане. Според траколозите, комплексът е бил използван за обожествяване на Богинята майка. Светилището е разположено на площ около 6 дка. Има централна част и два кръга около нея. Най-големият долмен се извисява на 12 м височина, а дължината му е 9 м. Той наподобява утроба и според археолозите е символ на женското начало.

Тракийското светилище е изпълнявало няколко функции. На първо място, храм. Добре запазени са жертвеник, главен олтар и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Ако се вгледате добре, ще видите, че върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки – това е календарът на траките. И на трето, но не и последно място по важност, - часовник. Подредбата на камъните в Бегликташ е такава, че слънчевата сянка, падаща от главния олтар върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Любопитен детайл в светилището са т.нар. „божествени стъпки”. Само посветените са можели да участват в ритуалите на Бегликташ. Стъпките водят към най-сакралното вътрешно пространство и са плитко изсечени върху менхири – заоблени камъни, всеки от които тежи около 100 тона. Стъпалата са във формата на човешко стъпало, само че без очертани пръсти.

Историците са изумени от факта, че и двете скални стъпки са прецизно ориентирани по посока изток-запад.

Атракция за туристите е своеобразният лабиринт, образуван от монолитите в североизточната част на светилището. Лабиринтът е с два изхода - ляв, свързан с мистиката и жреческата професия, и десен, който се асоциира с рационалното и прагматичното в живота. Предполага се, че с помощта на лабиринта траките са гадаели бъдещето и професията на младежите. За да се излезе от него, е трябвало да се преминат успешно изпитания. Едно от тях е промушването през тесен скален процеп, който е ясно запазен и днес. Изпитание, на което се подлагат почти всички, посетили Бегликташ.