Православният български манастир се намира почти на границата със Сърбия. Той е разположен под връх Черноглав в Западния Предбалкан и изиграва важна роля в историята на България. В наши дни Раковишкият манастир „Св. Троица” е обявен за паметник на културата. Той е постоянно действащ и представлява комплекс от две църкви, жилищни и стопански сгради. Църквата е такава, каквато е била при основаването й през X в. Тя е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шест стенен барабан и с пристроен в началото на XIX век притвор. През 1825 г. храмът е изографисан, а през 1979 г. ценните стенописи в него са реставрирани. Останалата част от манастира е разрушавана неколкократно по време на османското владичество, а за последен път обителта е плячкосана в началото на XIX в. по време на бунта, ръководен от Осман Пазвантоглу.
През 1848 г. в манастира „Св. Троица” е открито първото светско училище в Северозападна България. Светата обител се превръща и във важен център на националноосвободителните борби на българския народ. Именно там водачите на народно-освободителните организации от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за Видинското въстание през 1850 г. - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и за въстанието от 1856 г. След Освобождението, в памет на загиналите във въстанието, е построена нова църква с долепена до западната й страна висока камбанария.
Смята се, че Раковишкият манастир е един от 15-те манастира, които Св. Пимен Зографски възстановил в края на XVI в. и началото на XVII в. Един от деветте софийски светци години наред обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други градове.
Днес в двора на манастира се намира гроба на капитан Николай Киряев. За смелостта и хубостта на 35-годишния дворянин от Петербург се носят легенди. Той намерил смъртта си край манастира през 1876 г. по време на Сръбско-турската война в района на Раковица.
Раковишкият манастир „Св. Троица” не предлага спане и храна. До манастира може да се стигне пеша за около 40 минути. От светата обител се стига до град Видин (около 49 км) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 км) - по третокласен път на югоизток.
Храмовият празник на манастира е на Петдесетница.
- Манастири