Цена: Екопътека „Очарованието на торфището” се изминава за приблизително 2,5-3 часа. Началната й точка е планинският курортен комплекс „Семково”, на около 1700 метра надморска височина и завършва в местността Сухото езеро. Първоначално се върви по ясноразличим черен път, през гора от бял бор и смърч.
От планинския курорт се минава покрай хижа „Семково”, след което се завива през месността Уплашената чешма, където започва и маркираната туристическа пътека, водеща до крайната точка на маршрута „Очарованието на торфището”. Преходът до тук отнема малко повече от половин час нормален ход. Името на чешмата е дадено, защото преди време местен човек видял мечка и се изплашил много.
Преобладаващите дървесни видове, които ще срещнете по маршрута, са иглолистни поради голямата надморска височина и суровият климат – смърч, бял бор, клек (иглолистен храст), бяла мура. Планинските поляни в околността са буквално отрупани със свежи и красиви цветя и билки като дребнолюспест карамфил, ниска жълтуга, планинска камбанка, рилска жълтица, българска горчивка и карпатски спореж. От семейството на орхидеите се срещат комароцветната гимнадения и чернушката.
Торфищата, на които и е кръстена екопътеката, са твърде обичайно явление за тази част на Рила заради голямата надморска височина, обилните количества вода и слабото изпарение вследствие на сравнително ниските температури. Те са дом на специфична флора и фауна, отлично пригодена към условията за живот в тях – недостиг на хранителни вещества, води с висока киселинност, заблатеност. Характерни представители на торфената флора са насекомоядните растения като балканската петлюга, която може да се види по протежение на маршрута.
Ако нагазите в торфището (разбира се трябва да го направите много внимателно) ще усетите под краката си нестабилна основа, все едно ходите по много мек и дебел килим от мъх. Най-характерният обитател на реките, преминаващи покрай трасето, е пъстървата. Районът е беден на земноводни и влечуги, но се срещат 4 реликтни вида – усойница, живороден гущер, алпийски тритон и усойница.
След като напуска месността Бранището пътеката минава през стара гора от бяла мура и навлиза в поляни, обрасли с клек. Непосредствено преди Сухото езеро са разположени живописни високопланински пасища.
Противно на името си, Сухото езеро не пресъхва през лятото. То е разположено на циркусен праг и има доста внушителни размери – 175 на 125 метра.
- Екопътека
