Природна Забележителност
Екопътека Лъки - Джурково

Екопътеката „Лъки - Джурково” преминава през едни от най-живописните райони на магичните Родопи. През първите 13 километра от трасето тя следва пътя от общинския център до селото, но усещането съвсем не е като за преход по шосе. Уединението на този край, красивите планински склонове, зашеметяващите отвесни скали, изобилието на панорамни гледки, непокорните планински реки, клокочещи някъде в дъното на скалистите дерета; всичко това ни пренася в един друг, по-хубав и истински свят, където щастието е неизбежно, а мечтите се сбъдват.

Макар че денивелацията между най-ниската и най-високата точка по трасето е около 900 метра, преходът не е с много високо ниво на трудност. На места изкачванията са стръмни, но те се редуват с продължителни полегати участъци, така че туристите могат да си отпочиват от катеренето на склоновете и да се наслаждават на гледките, които така богато се разкриват пред тях. Освен красотата на „неживата” природа на Западните Родопи, посетителите на района могат да се порадват на богатството на растителния и животински свят. Планината приютява редица редки, ендемитни и застрашени видове, а през топлите месеци горите наоколо са отрупани от диви плодове, билки и ядливи гъби, чиито аромати омайват планинарите. И всичко това на фона на нестихващите песни на горските птици...

Преходът до Джурково се изминава за 4-5 часа, но това не е всичко. От селото екопътеката продължава до параклиса „Св. Илия”. За щастие на поуморените туристи финалната част от трасето е равна, върви се по мек черен път и няма никакви физически предизвикателства. Затова пък изпитанията пред сетивата отново са много: отдясно се разкрива нова поредица от живописни гледки към близките и далечни ридове и долини, а отляво на пътеката се редуват широколистна гора и тучни поляни. Маршрутът става малко по-стръмен единствено към края си, където преминава през иглолистна гора.

Параклисът „Св. Илия” се издига на малка красива полянка. Той също е със скромни размери и помещава две миндерчета, няколко икони на светеца-покровител и старо кандило. Независимо от (или може би точно заради) това, чувството за единение с природата и свръхестественото е невероятно силно. Величествената околност и лъхащата на чистота и духовност обител ни карат да се отърсим от суетата и да помислим за истински важните неща в живота.

Трасето на цялата екопътека е отлично маркирано и няма начин да се изгубите. На много места са построени крайпътни чешми, посветени от дарителите на някой починал роднина (по стар родопски обичай), беседки, огнища, пейки и масички.

• Екопътека