Историческа Забележителност
ротонда Св. Георги

Ротондата „Св. Георги Победоносец” в София се радва на добро състояние и постоянен поток от туристи всяка година. Разположена във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, църквата е защитена от евентуални вандалски прояви или пък иманярство. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се, че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийския вселенски събор. Историята на ротондата е богата и разкрива напълно живота по българските земи през вековете. В наши дни тя е смятана за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики. Първите проучвания на храма „Св. Георги” са направени от българския виден археолог и историк - професор Богдан Филов, през 1915 г., 1921 г. и 1932 г. В края на 80-те години на XX в. е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата и тя добива днешния си максимално близък до късноантичния и средновековен първообраз вид. Ротондата е построена от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от IV век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползувана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.

Много са значителните и запомнящи се моменти и факти от дълговековната история на храма. Смята се, че тя е била част от по-голям археологически комплекс от края на III-началото на IV в. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян.

Сред важните стенописи, запазени и до днес, е този, изписан през X в. - най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествена школа от златния век на Първата българска държава. Според някои специалисти, той надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.

В ротондата „Св. Георги” на два пъти са съхранявани светите мощи на небесния покровител на България – св. Иван Рилски. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала „Света Неделя“).

По време на османското владичество църквата е превърната на джамия. В средата на XIX в., наред с други хравоме в столицата, тя връща старото си предназначение на православен храм.

В наши дни при ротондата „Св. Георги Победоносец” при специални случаи се провеждат тържествени военни церемонии и се изнасят концерти с православна и класическа музика.