Най-дълбоката пропастна пещера в България. Разположена е в Троянския Балкан, в източния дял в резервата „Стенето”. Дълбочината й достига 380 метра, а общата дължина на пещерните й галерии е над 3 км, с което се подрежда на 13 място сред най-дългите пещери в България.
Цялото подземно царство е разположено а 2 етажа, с разнообразен характер – няколко пещерни зали с различни размери, множество срутища, подземни потоци и синтрови езера, множество различни пещерни образувания. Целият пещерен лабиринт завършва със сифон, където водата се губи и все още спелеолозите не са установили къде с оттича.
Макар внушителната си дълбочина, Райчова дупка има само един 8-метров отвес. А да се стигне до дъното и е нужно да се спуснете по постоянен 30о наклон в продължение на 920 метра и ще се озовете в най-красивата част на пещерата.
Пещера Рачова дупка е образувана от циркулация на подземни води, които в продължение на милиони години са образували красивите и пещерни галерии и богатството от скални образувания в недрата и.
За пръв път пещерняци от Троян достигат до дъното й през 1971 година, а в следващите 30 години бива допроучвана и днес са картирани 3 333 метра от подземните и лабиринти. Водещото и място сред първенците на българските пещери я прави желана дестинация за пещерняци и спелеолози от цяла България. Въпреки, че не е сред най-труднодостъпните български пещери, проникването в нея не бива да става от неопитни любители, защото крие много опасности. А заради местоположението си в резервата, част от Националния парк Централен Балкан, се изискват и специални разрешения за посещението и с научноизследователски цели.
Днес Рaйчова дупка е обитавана от много стенобионтни видове, убежище е на пещеролюбиви прилепи от вида голям нощник. С цел опазване на фауната , която е важна част от биоразнообразието в района на резервата, природозащитните организации се опитват да ограничат безразборното проникване в пропастта и да ограничат максимално изхвърлянето на отпадъци, които нарушава екологичното равновесие в пещерата.