Устремският манастир се намира в Сакар планина на около 3 км от с. Устрем. Той е действащ и представлява най-големият запазен манастир в Странданско-Сакарския край. От първия етап на новото изграждане на манастира в края на XVIII в. сега са запазени едноетажният хранителен блок и част от монашеските килии до главната порта. Днешният си вид манастирът придобива през 30-те години на XIX в., когато е развита най-голямата дотогава строителна дейност.
Любопитен факт за манастира е, че той продължава да пази традициите си отпреди векове. Едно време на храмовия празник „Св. Троица” край Вакъвския манастир, както още е известен той, се е провеждал голям панаир. На него идвали търговци от близки и далечни краища на Османската империя, от Гърция, и дори от Египет. Продавали се всички видове селскостопански инвентар, добитък, хранителни стоки. Организирали се и народни борби, на които идвали борци от Одрин и Цариград. В наши дни всяка година на християнския празник Петдесятница в околностите на манастира пак се провежда събор „Св. Троица”. На него се организират надпявания и борби, любим местен спорт с дълбоки традиции.
В средата на двора на Устремския манастир се намира църквата „Св. Троица”. Тя е издигната през 1836 г. Интересна е историята на по-старата църква „Св. св. Петър и Павел", която е вградена в новата. За нея съществува легенда. По време на иконоборството във Византия (725-843 г.) в пещера, намираща се близо до днешния манастир, тайно се събирали на молитва християни от района и криели в нея две икони на апостолите Петър и Павел и на Светата Троица. Един ден старец козар сънувал, че при него идва Свети Петър. Той носел в ръце ключове и попитал възрастния мъж защо държат иконите в пещерата. „Тук се събираме и се молим. - отвърнал козарят и добавил – А ти кой си?” „Аз съм Свети Петър, който отваря и затваря църквите”. „Дай и на мене един ключ и аз да отворя една църква” – примолил се старецът. Свети Петър му дал, той продал козите и с помощта на местното население издигнал черквата „Св. св. Петър и Павел”. Векове по-късно можем да влезем в сегашната църква „Св. Троица”, под която се намира костница. До нея се слиза по каменни стълби, а в южната й част има отделение с царски двери и олтарно помещение в чест на св. апостоли Петър и Павел.
Според някои данни, които обаче не са исторически доказани, манастирът „Св. Троица” е наследник на прочутата през Средновековието философска школа на Григорий Синаит - византийски православен духовник и писател. Обявен е за светец и е бил един от най-големите исихасти, подвижници и духовни учители на Балканите.
Важно да споменем е, че до 1909 г. Устремският манастир „Св. Троица” е бил мъжки, но същата година от с. Студена, Елховско в обителта дошли около петдесет монахини и за управителка била избрана монахиня Евпраксия. През 1910 г. игуменката умира и нейни приемнички стават монахините - Калиопа, Агатия, Ирина, Харитина, Евфимия и Филотея, които жертвали голяма част от живота си за добруването на Устремския манастир.
За да стигнете до светата обител, използвайте отбивката по пътя от Тополовград до с. Устрем. Устремският манастир целогодишно приема гости, като разполага с капацитет от 40 легла.
- Манастири