Историческа Забележителност
Кози грамади

След 130 години търсене през лятото на 2013 година под ръководството на доц. д-р Иван Христов археологическа експедиция на връх Кози грамади откри столицата на одрисите – древно трайкийско племе, населявало българските земи. По думите на историка Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, става дума за комплекс, какъвто рядко се случва да виждаме. Подобно на Плиска с мащабите и грандиозността си столицата впечатлява свои и чужди.

Връх Кози грамади се намира на около 20 километра от сегашното село Старосел и на 22 км от град Хисаря. И в наши дни най-автентичният начин да стигнете до свещеното място, което се намира на 1346 м надморска височина, е да направите както са правили траките – да се качите на кон. Разбира се, има и по-лесен начин. Първо, с джип до хижа Фенера, а след това пеша.

Всъщност, архитектурният комплекс на връх Кози грамади е открит през 2005 г. Именно тогава става ясно, че той включва в себе си резиденция, древна крепост, скални светилища, пътища, могилни некрополи и кариери за добиване на строителни материали. Новото свидетелство, което е открито тази година, и прави достоверно твърдението, че става дума за одриската столица, са установените мащаби на комплекса, както и откритите повече от триста паметника /монети, накити, мраморни оброчни плочки, керамични съдове и предмети/, обработени над 7000 керамични фрагмента, проучени 32 квадрата от план-квадратната мрежа на обекта. Сред новите свидетелства са и откритите множество фрагменти от счупени оброчни плочки. По думите на Божидар Димитров, те показват, че става дума за светилище на Зевс и Хера. Историците не се надяват да открият цели плочки – причината е, че през 330 година император Константин обявявайки християнството за единствена позволена религия в Римската империя, заповядва всички езически храмове да бъдат съборени, езическите идоли - начупени, а на тяхно място – построени църкви.

В историческата литература можете да срещнете скалната пирамида Кози грамади и като „Свещената планина”. Причината са множеството култови паметници и храма, които се намират в средата на резиденцията.

Друг любопитен факт е, че резиденцията е изградена на три нива. Траките са постигнали това чрез изсичане и подравняване на част от югоизточните скални склонове на Кози грамади.

За мащабността и значимостта на архитектурния обект говорят и трите пътни артерии, които пресичат върха. Те са част от сложна пътна връзка, която свързва подмогилните хълмове. Доц. д-р Иван Христов я нарича „Свещения път”.

Разкопките на връх Кози грамади продължават с надеждата да разберем повече неща за траките и историята на българските земи.