Историческа Забележителност
Паметник на свободата- връх Шипка

Паметникът на свободата (известен като Паметникът на Шипка) е монументална скулптура на връх Шипка. Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската освободителна война. Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка.

Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите боеве през лятото на 1877 г., които и в крайна сметка решават освобождението на България и нейното бъдеще. Българското опълчение и техните руски съюзници са отблъснали 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не включва башибозушките орди. Българо-руският отряд под командването на ген. Столетов се е бил с 5500 души и 27 оръдия срещу турците под командването на Сюлейман паша. Ако се изкачите пеша по 894 –те стъпала ще откриете, че паметника представлява голяма кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На приземният етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 7 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността. До паметника води и асфалтов път за по-мързеливите.

Паметникът на Шипка струва на българите тогава - 3 млн. и 400 хиляди лева. Армия участва активно в изграждането му. Бронзовият лъв е изработен в Софийския военен арсенал. Пренесен е до Шипка на 28 отделни части и там на място е сглобен. Целта е откриването да бъде през 1930 година. Военното министерство издирва всички останали живи опълченци от Руско-турската война. Шият им официални униформи, които да облекат на парада. Но събитието се отлага с 4 години. И тъй като те са били много бедни и вероятно доста тежко живеещи в онези години, решили да си ги носят. Когато идва времето за откриване на паметника през 1934, се налага отново да бъдат ушити, за да изглеждат достолепно.

101 салюта дават начало на тържествата. Върхът буквално почернява от хора. Самолети кръжат и разпръскват листовки с поздрави за празника. Цар Борис Трети произнася пламенна реч, която на следващия ден всички вестници публикуват. За първи път така сериозно, така мощно Българската армия показва себе си тогава, демонстрирайки възраждащата се мощ. Там е цялото висше военно ръководство, начело с цар Борис, с военния министър, с министър-председателя. Националният военноисторически музей пази три емблематични предмета от вълнуващото събитие. Златният венец, поднесен от цар Борис Трети, ножицата, с която той прерязва лентата и символичния ключ на паметника.

• Върхове