Цена: Скалните манастири по Шуменското плато са забележителни паметници, продукт на религиозния, културния и просветния живот по времето на Второто българско царство. Най-вероятно те са възникнали в периода периода XII – XIV в. успоредно с възникването и разпространението на исихастко учение в средновековна България. В тях са намирали подслон монаси отшелници. В тези труднодостъпни места са намирали подслон монаси-отшелници. За да достигнат до манастирите и килиите, монасите са използвали въжени стълби. Днес достъпът до повечето манастири не е обезопасен и е по възможностите на хора, практикуващи скално катерене.
Целият комплекс представлява разпръснати скални манастири, църкви и монашески килии. Всички те са изграждани в меките варовикови скали, които освен лесни за обработка са и податливи на рушене от природата. Това е причината днес в скалните пещери почти да липсват следи от стенописи.
Първите проучвания на манастирите по Шуменското плато са направени от откривателя на първата българска столица - Карел Шкорпил. Достъпни пеша са Ханкрумовски, Костадинов и Дивдядовски скални манастири. За целта на разположение на туристите има маркирани пътеки.
Най-големия и най-запазен от манастирите е Костадиновият манастир.Той е достъпен, благодарение на изградената през 2011 година метална стълба. Светата обител е издълбана на височина около 8-10 метра в отвесна скала. Най-вероятно се е наричал „Св. Св. Константин и Елена“. Едни от най-посещаваните от туристите манастири, поради факта, че са лесно достъпни, са Осмарските манастири. Друг скален манастир в комплекса е Ханкрумовският. Той се намира близо до село Хан Крум и за играждането му е използвана естествена пещера. Съставен е от три помещения като едно от тях представлява църква с добре оформен олтар. Изкачването до него се извършва по изсечена в скалата вита стълба. Наименованието на Дивдядовския манастир произлиза от легендата, че някога е бил обитаван от подивял старец, вероятно монах. Достъпът до него е изключително труден и опасен. Съставен е от повече от десет скални килии, част от които са поместени в хоризонтална вдлъбнатина. Сред известните скални обители е и Диреклията, наречена така заради издялания стълб при входа му. На турски език стълб се превежда като дирек. На югоизток от Диреклията пък има скална обител с формата на подкова. Интерес за туристите представляват и Троицките манастири. Именно в тях е намерена плоча с надпис и издълбани изображения на човек, брадва и кръст.
- Манастири
