Туристическа Атракция
Поклоннически маршрут Добрич

Първата спирка по този на практика поклоннически маршрут е музейната изложба „Възрожденски икони от Добруджа“. Тя е експонирана в зала „Възраждане“ на регионалния исторически музей Добрич, на улица България 14. По-голямата част от представените творби са дело на майстори на прочутите през късния период на българското Възраждане Тревненска иконописна школа. Най-много са иконите, изписвани от потомствени зографи от родовете Витановци и Захариевци.

Палитрата на творците е богата, ярка, с контрастни цветове и характерен тематичен репертоар. Въпреки че става въпрос за църковна живопис, концепцията е разчупена и в нея са вкарани елементи от ежедневието, като доминират графично-декоративните изразни средства. Интерес за посетителите на зала „Възраждане“ също са иконите на Захария Цанюв с ктиторски надписи, на Недко Тодорович (от Жеравна), Никола Василев (от Шумен), както и на местните майстори от Добруджа. Особено ценна е колекцията с икони, изобразяващи светите братя Кирил и Методий, която е най-богатата в страната. Сбирката на добруджански икони е част от националното културно наследство на България. 

Следващият обект за посещение по маршрута е църквата „Света Троица“, която е една от емблемите на града. Намира се на улица „Цар Иван Асен Втори“ 2, само на около десетина минути от центъра на Добрич. Пространството е отделено от градската шумотевица чрез висока стена и „обръч“ от дървета. Целият двор е покрит с цветни алеи и множество храсти, така че създава конфорт и усещане за единение с природата. Храмът е построен през Възраждането – 1856 година, но новата сграда датира от 1905-а. Красивите каменни колони, капителите и Светият престол са дело на дело на варненския майстор Христо Леонидиев.

Само на няколко минути път оттук се намира и третата спирка по поклонническия маршрут – църквата „Свети Георги“, край която e Етнографският музей на града. Тя е най-старата българска православна църква в града, като окончателно е завършена през 1843 година, но през Кримската война е опожарена. Фасадата е много красива и изящно украсена с орнаменти и църковна живопис. В добре поддържания двор има чешма с питейна вода, за която се вярва, че е лековита. Вътрешността също е отлично изографисана, а иконите и другите елементи на църковния интериор впечатляват с изящната си изработка.

Оттук маршрутът ни отвежда до арменската църква „Сурп Хованес“ (Свети Йоан), която също се намира в централната част на Добрич и е строена в края на XIX век на мястото на по-стар храм, издигнат през 1830 година. Проектът е дело на италиански архитекти, а църквата е еднокорабна, с каменни основи и стени, като покривната конструкция е от дърво. В храма се съхраняват оригинални изображения на най-почитаните от арменците източноправославни светци, изографисани преди повече от век.

Последната спирка по маршрута е „Теке джамия“. Тя се намира на територията на Архитектурно-етнографския музей на открито „Старият Добрич“ (улица „Константин Стоилов“ 18). Построена през втората половина на XVII век, тя е свързана с култа към незнаен мюсюлмански светец, както и с дейността на мистични течения в исляма, имащи особено силно влияние в района на Добруджа. „Теке джамия“ е единственият запазен образец на османската архитектура в града и е последната спирка по маршрута.

• Маршрути