Природна Забележителност
Връх Модър

Модър е връх с височина 1992 м, трети по височина в Родопския дял Чернатица. Върхът е най-големият орографски и хидрографски възел в дяла. При него се събират ридовете Персенкски, Върховръшки, Белочерковски и Средня. Представлява внушителен купол. Склоновете му са покрити с гъсти иглолистни гори. Върхът е труднодостъпен и не е безопасен.

Връх Модър е скромно извисяващ се трети по височина след Голям и Малък Персенк в пределите на Средни Родопи. За сметка на това той е един от най-красивите върхове в България, изграден от сиво-синеещ варовик и издигнал се още през палеозоя като част от най-старата суша на Европа.

Особената красота на възвишението се открива от неговата югозападна страна, където в основата на върха се откриват множество оголени скални образувания, за разлика от другите страни, които са гъсто обрасли с иглолистна растителност.

От хижа Модър не е останал камък върху камък след пожара през 1988 година. Върхът е трудно достъпен, може би е достъпен само за алпинисти. Върхът има красивите сипеи от чакъл в единия край на основите му, опрели в края на малка иглолистна гора. В другия край са острите зъбери на оголени от милиони години скали. Наистина красива гледка.

Сипеите на Модър изглеждат сякаш синеят, а множество хора обвързват името му с модра - син. Думата мъдър кореспондира с умен и извисен. Ето защо и името на връх Модър означава "извисен връх". Изходен пункт е село Осиково. Има синя маркировка. Пътеката общо взето си личи и само на няколко места е трудно. Накрая излиза в един изоставен разсадник на борчета и не може да се следва, а трябва да се заобиколи. Стига се до изоставена постройка, съединява се с път и съответно със синята маркировка. Съвсем наблизо е Бейбунар. От там се тръгва по червената маркировка за хижа Персенк. Стига се до подножието на връх Модър. Дърветата в района са много особени - имат дълги сухи клони още на много малка височина. Това прави минаването между тях направо невъзможно.

Нагоре има маркировка, но тя е само зелени ивици по дърветата и камъните. Пътека няма. Трябва да се следва маркировката от дърво на дърво. За час и нещо се стига върха, а денивелацията е 200 метра.

• Върхове