Музей
Пловдив - Къща-музей Златю Боядж...

Къщата на пловдивския лекар-възрожденец д-р Стоян Чомаков е строена между 1862-1865 година. Отвън тя впечатлява със строга, симетрична архитектура, докато отвътре е пищна и тържествена, с огромно стълбище, богато красен таван и масивен полюлей.

След като дъщерята на д-р Чомаков я предоставя на Фердинанд за негова Пловдивска резиденция, архитекти я преустрояват по негов вкус. По късно, през 20-те години на 20-ти век, къщата е използвана за сиропиталище на сираци, чийто родители са загинали през войната. До 1980 г. е напълно възстановена и реставрирана и приема Детски отдел на Народната библиотека.

От 1984 г. Чомаковата къща става паметник на културата с национално значение и домакин на постоянна експозиция "Златю Бояджиев", който е легенда в българската живопис. Може би най-самобитния български художник, неговото творчество е разделено на два периода, след като се парализира дясната му страна и започва да рисува с лявата. Преди инцидента, той набляга на пейзажите, докато при втория период се отличава с гротескова образованост и експресивна цветност. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Самата експозиция представлява над 70 картини на художника, главно от втория му период.

Златьо (още Златю или Злати) Бояджиев е обявен за Герой на социалистическия труд, носител на изключително престижната награда "Владимир Димитров-Майстора".

По-голямата част от творчеството му е подарено на къщата-музей след неговата смърт през 1976 г.