Природна Забележителност
Екопътека Вълчи дол

Екопътеката преминава през северната част на резервата “Вълчи дол” и е дълга почти 5 километра. Теренът е хълмист, типичен за Източните Родопи, и се изминава за около три часа и половина. По протежение на прехода туристите могат да се запознаят с флората и фауната в тази част на планината, съчетаваща открити тревисти местности и широколистни горски масиви. Особено подходящо време за поход по екопътеката е началото на пролетта, когато поляните са покрити с шарен килим от горски цветя.

Резерватът е разположен в околностите на язовир “Студен кладенец”. За изходна точка на прехода може да бъде използвано някое от близките села - Стари чал, Бойник и едноименното Студен кладенец. Преходът е сравнително лесен, като надморската височина варира между 210 и 647 метра.

Резерватът “Вълчи дол” е обявен през 1980 година, за да защитава единствената колония на белоглави лешояди в България. Част е от защитената зона “Студен кладенец” и едноименното Орнитологично важно място. На територията на резервата има изключително разнообразен ландшафт - терени, покрити със скали и обрасли в храсти, гори и поляни. Все пак като цяло преобладава храстовидната и нискостеблена дървесна растителност, включваща мъждрян, келяв габър, драка, клен, червена хвойна и вечнозелени храсталаци от средиземноморски тип.

В резервата виреят 413 вида растения, от които един български и шест балкански ендемита. Във високите части растат дъб, благун, горун и бук. Сред тревистите особено впечатление правят родопската горска майка, родопско лале, нежният лопен, райхенбахова перуника, сръбският ранилист и символът на тази вълшебна планина - родопският силивряк.

Туристите, избрали екопътеката, могат да се запознаят и с впечатляващото многообразие на грабливи птици, обитаващи резервата. От общо 23 вида, живеещи във “Вълчи дол”, 21 са включени в Червената книга на България. Срещат се египетски, черен и белоглав лешояд, царски орел, черен щъркел, син скален дрозд, испанско каменарче, голям маслинов присмехулник... Една от двете колонии на белоглави лешояди в България се намира именно във “Вълчи дол”, върху огромна скала. Обособена е специална площадка за хранене на птиците и е изградена наблюдателница.

Скалистият терен в някои части на защитената местност способства и за наличието на многобройни представители на влечугите и земноводните. Резерватът е обитаван от 21 вида, сред които тънък стрелец, смок мишкар, змия червейница, вдлъбнаточел смок, змиегущер. “Вълчи дол” е и едно от най-големите находища на световнозащитените костенурки от видовете шипобедрена и шипоопашата. От едрите бозайници могат да бъдат наблюдавани (макар и да се случва много рядко) елен лопатар, глиган, сърна и разбира се вълкът, дал името на резервата.

• Екопътека
• Резервати